Модернизиране на детското здравеопазване и онкологичната помощ. Изтръгване на психиатриите от чудовищната мизерия и създаване на модерни центрове за лечение на инсулти. Спешна медицинска помощ по въздуха. По-достъпни здравни грижи за хората в отдалечени региони.
България получи шанс да осъществи тези подобрения в здравната си система със средства по Плана за възстановяване и устойчивост, пише Mediapool. И освен да „догоним“ други европейски държави, да бъдем визионери и притегателен център за пациенти от други страни в региона. След повече от три години постоянни смени във властта и преправяне на проекти, много от тези възможности все още са на ниво документи, анализи, работни групи, без нито стотинка усвоени средства по тях.
От част от идеите, като тази за протонен център, България сама се отказа. За покупката на апаратура за болници и строително-ремонтни работи по част от проектите тепърва предстои да се обявят обществени поръчки. В най-напреднала фаза е прословутият проект за спешна медицинска помощ по въздуха (HEMS), тъй като по него се работеше ударно от поредица редовни и служебни правителства и всяка стъпка от него беше публична и във фокуса на общественото внимание.
Mediapool получи по Закона за достъп до обществена информация от Министерството на здравеопазването (МЗ) данни за напредъка по изпълнението на проектите. От тях става ясно, че по 5 от 6 планирани инвестиции по ПВУ няма извършени разходи до момента. Единствено по проекта за спешна медицинска помощ по въздуха са изплатени 30.7 млн. лева като авансови плащания за хеликоптери и наземно оборудване.
Какви инвестиции изпълнява МЗ по Националния план за възстановяване и устойчивост:
- Модернизиране на болничните заведения
- Центрове за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдови заболявания
- Модернизация на психиатричната помощ
- Създаване на система за оказване на спешна медицинска помощ по въздуха
- Национална цифрова платформа за медицинска диагностика
- Развитие на амбулаторните грижи
Тепърва ще има поръчки за модернизация на болниците
Модернизацията на болниците по ПВУ съдържа 2 компонента: за педиатричните грижи и за диагностиката и лечението на онкологичните заболявания.
За модернизацията на педиатричните грижи в страната са предвидени инвестиции на стойност над 101 млн. лв., но засега няма извършени разходи.
Към момента предстои да се обяви обществена поръчка за покупката на медицинска апаратура за Специализираната болница по детски болести „Проф. Иван Митев“ в София и за педиатричните клиники на 35 лечебни заведения в страната.
За модернизирането на онкологичната помощ Министерството на здравеопазването е събрало инвестиционни предложения от лечебни заведения и към момента се извършва оценка на тяхната редовност.
Подадени са общо 39 заявления от болници. По този компонент за модернизация на онкологичната помощ са предвидени 124.8 млн. лв., но също няма извършени разходи до момента.
Изоставеният от нас проект за протонен център ще се случи в Румъния
Към модернизацията на болниците имаше и проект за създаването на център за протонна терапия на стойност 188.9 млн. лева, но България сама се отказа от него с мотива, че изпълнението му закъснява много и няма да се вмести в крайния срок, който е 2026 г. Протонната терапия е най-щадящата лъчетерапия, за която сега български граждани, предимно деца, трябва да събират пари или да кандидатстват за лечение в чужбина. Идеята бе българският център да стане регионален за Балканите. Готовият проект обаче премина през лутане къде да се реализира – дали в Специализираната болница по онкология в София (СБАЛО), от чийто екип тръгна идеята, или в бъдещата детска болница и се изгуби ценно време. В крайна сметка страната ни се отказа от реализирането на протонния център с пари по ПВУ, а беше обещано да се изгражда с пари от бюджета в неопределено бъдеще.
Междувременно наскоро стана ясно, че Румъния ще изгради протонен център за 70 млн. евро. По този повод бившият здравен министър и бивш директор на СБАЛО д-р Стефан Константинов коментира, че България е пропиляла тази своя възможност при положение, че сме били първи с идеята, имали сме готов идеен проект и разчети, осигурено европейско финансиране и подготвен екип. В резултат – България ще събира пари, за да праща пациенти за лечение в чужбина, а Румъния ще ги приема, коментира той.
„Вечните“ строук центрове
Идеята за изграждането на модерни центрове за лечение на инсулти или т.нар. строук (stroke) центрове циркулира в общественото пространство от повече от 10 години. Обещавали са ги не един или двама министри. Залягани са в не една или две здравни стратегии и накрая акостираха в инвестиционната програма по ПВУ. За тях е говорено и изписано толкова много, че идеята трябваше да започне да се реализира едва ли не с летящ старт. Нищо подобно обаче не се случи. Какво е свършено по проекта до момента?
От Министерството на здравеопазването отговориха, че до момента е изготвен аналитичен доклад от работна група, който определя нуждите, критериите и структурата на системата за интервенционална диагностика и ендоваскуларно лечение на мозъчно-съдови заболявания (строук центрове) в държавните лечебни заведения в страната.
„Разработеният материал е одобрен от ръководството на МЗ и е изпратен с искане за съгласуване към Европейската комисия (ЕК). След окончателното одобрение от страна на ЕК, МЗ ще запознае обществеността с документа“, информираха от МЗ.
От отговора не става ясно дори колко в крайна сметка ще са въпросните центрове, тъй като промени в концепцията имаше до последно. През март 2024 г. тогавашният здравен министър Христо Хинков съобщи, че има предложение да се изградят 17 вместо 10 центъра за лечение на инсулт по ПВУ и се чака нотификация от ЕК. Изглежда съгласуването още е в ход, съдейки по отговора на МЗ, поради което не е ясен и финалният вариант на изпълнение на проекта. Бюджетът на проекта за строук центровете е в размер на 128.5 млн. лв. и до момента няма разходвани средства.
Психиатриите чакат обновяване
По проекта за модернизиране на психиатричната помощ също предстои обявяването на обществена поръчка и то още в рамките на този месец. Тук също се наблюдава забавяне, но по свършената до момента работа личи, че бившият здравен министър Христо Хинков, който е психиатър, и екипът му са взели присърце проекта и е свършена сериозна подготвителна работа. Проектът предвижда обновяване и модернизиране на сградния фонд на 18 Държавни психиатрични болници, Центрове за психично здраве и психиатрични клиники чрез извършване на строително-ремонтни работи. Също така в тези лечебни заведения, както и в още 7 допълнителни обекта, ще се осигури медицинска апаратура, оборудване и обзавеждане. Планираната иnвестиция е в размер на 28 481 000 лева и до момента няма разходвани средства.
Преди да се реши кои болници и центрове да се ремонтират, е бил извършен „Анализ и оценка на потребностите от психично-здравни услуги в България“, изготвен от екип на Националния център по обществено здраве и анализи. За целта през 2023 г. е бил проведен мониторинг на всички психиатрични стационари в страната, в който са участвали и експерти от Националния съвет за психично здраве. На тази база е подготвена документация за възлагане на обществената поръчка. Документацията е изпратена за съгласуване с ЕК и дирекция „Национален фонд“ към Министерство на финансите.
Не се отказваме от практиките в отдалечени райони
През февруари 2024 г. министър Христо Хинков съобщи, че е поискано прехвърлянето на 70 млн. лева за центрове за психично здраве в областните градове за сметка на създаването на 300 амбулаторни практики в отдалечени места, за които няма персонал. На поставените от Mediapool на МЗ въпроси не получихме еднозначен отговор в какъв краен вид ще се изпълняват тези проекти. Става ясно, обаче че проектът за амбулаторните практики продължава под една или друга форма.
„Министерство на здравеопазването продължава да изпълнява инвестициите за
модернизиране на психиатричната помощ и за създаването на амбулаторни практики
адресирайки съответните специфични препоръки по адекватен начин“, казаха от МЗ.
„В изпълнение на инвестицията са разработени критерии за подбор на населени места за разкриване на практики за извънболнична медицинска помощ. Същите са изпратени в ЕК за съгласуване. В процес на разработка са насоки за кандидатстване, включващи апликационна форма и заявление-декларация от кметовете на населени места за участие във финансирането по инвестицията. След окончателното им одобрение от ръководство на МЗ, същите ще бъдат публикувани за обществено обсъждане и ще можете да се запознаете с тях“, заявиха от ведомството.
Цифрова платформа за диагностика се препъна в КЗК
На 25 юни Министерството на здравеопазването обяви обществена поръчка за изграждането на Национална цифрова платформа за медицинска диагностика с прогнозна стойност 23.3 млн. лв. Целта ѝ е създаването на голяма база данни, която да обедини дигиталния снимков материал от скенери, ядрено-магнитен резонанс (ЯМР) и др. в болниците в страната. Така натрупаните данни ще могат да бъдат ползвани за анализ посредством изкуствен интелекет и по този начин да се подобри диагностиката. Ще могат да се проследяват тенденциите в здравния статус на пациентите, а това ще доведе до по-прецизна диагностика, персонализирана грижа, повишаване на механизмите за превенцията и създаване на научните изследвания, анализи и прогнози за здравословното състояние на пациентите.
През миналата седмица обаче стана ясно, че срещу процедурата има жалби от две фирми – „Контрон България“ ЕООД и „Софтуерна компания“ ЕООД пред КЗК и в момента тя е спряна.
България се възползва от опцията за още 2 хеликоптера
Най-напреднал е проектът за изграждането на спешна медицинска помощ по въздух (HEMS), въпреки всички забавяния през годините по него – обжалвани обществени поръчки, неизпълнени срокове и прочие. По него МЗ има договор с италианския производител „Леонардо“ за доставката и гаранционното обслужване на 6 хеликоптера, осигурени с необходимото оборудване и апаратура, както и обучение на екипажа. Сключено е и допълнително споразумение през март 2024 г. за доставка на допълнителни 2 хеликоптера през 2026 г., каквато опция бе заложена в първоначалния договор. Така страната ни ще придобие общо 8 въздушни линейки.
Хеликоптерите са заявени за производство и е извършено авансово плащане в
общ размер на 12.8 млн. лв., съгласно договорените условия в размер на 35% от
стойността на всеки хеликоптер.
Съгласно договора с МЗ „Леонардо“ има задължение да организира и провежда обучение на пилоти и инженери за всеки хеликоптер преди доставка и след доставката му в учебен център, сертифициран по приложимите правила на Европейската агенция за авиационна безопасност (ЕАSA). Също така за всеки хеликоптер се обучават по три медицински екипа, състоящи се от 2 души. По отношение на първия хеликоптер са извършени всички обучения. В процес на провеждане са обученията за втори и трети хеликоптер.
Напредък с хангарите и площадките
Основна дейност по проекта е и изграждането на оперативни бази – хангари и оперативни площадки. Предвидено е изграждането на 6 оперативни бази в София, Пловдив, Сливен, Търговище, Долна Митрополия и с. Габровница, община Монтана, покриващи територията на цялата страна. Финализирана е обществена поръчка за оперативните бази с прогнозна стойност 12.2 млн. лв и е в процес на сключване договор с избраните изпълнители. 5 от 6 бази ще се изпълняват от ДЗЗД „Белстрой инженеринг АМ“ (включва фирмите „Панов“ ЕООД, „Балкански“ ООД, „Автомагистрали-Черно море“ АД, Виа Про Инженеринг ЕООД) и една – тази в Пловдив – от „Билдком БГ“ ЕООД. Те са класирани на първо място на база най-ниски оферти.
С постановление на Министерския съвет от 2023 г. са отпуснати 2.5 млн. на МЗ за хеликоптерни площадки в държавни болници. До момента са изградени и сертифицирани 4 хеликоптерни площадки, които са в болниците „Света Анна“ и „Света Екатерина“ в София, „Света Марина“ във Варна и „Д-р Ст. Черкезов“ във Велико Търново. Завършена е и подлежи на въвеждане в експлоатация на хеликоптерната площадка на болница „Свети Георги“ в Пловдив.
Към настоящия момент е възложено на 13 държавни лечебни заведения да изградят
хеликоптерни площадки. Те ще са в столичната болница „Лозенец“, МБАЛ Пазарджик, МБАЛ Хасково, УМБАЛ „Г. Странски“ – Плевен, МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“- Кърджали, МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ – Сливен, МБАЛ „Света Петка“ – Видин, МБАЛ Шумен, МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ -Монтана, УМБАЛ „Д-р Ст. Киркович“, УМБАЛ Пловдив, МБАЛ „Канев“ – Русе, МБАЛ „Братан Шукеров“ -Смолян, МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – Габрово, МБАЛ „Св. Пантелеймон“ – Ямбол и МБАЛ „Хр.Ботев“ АД – Враца.
Планираната инвестиция по ПВУ за спешната медицинска помощ по въздух е на стойност 119.1 млн. лв. Към 5 юли 2024 г. е изплатена сума в общ размер на 30.7 млн лв., от
които 30.1 млн. лв – авансови плащания за хеликоптери и 573 хил. лв. – част от
наземно оборудване.
